20 abr 2016, 21:03

Любов

825 0 8

Така невинно се обричат 
с една ефирна лекота.

Така буквално ти обличат
тез тежки дрехи нa страстта.

 

Безумна си, и даже роза.
Понякога същински звяр! 

Поезия си, даже проза,
превръщайки се в мнима суета...

 

Играеш с нашите съдби,
чертаеш пътища, рушиш мечти..

А толкова болнава,
като старица толкова...толкова...побеляла 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Eva Filth Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Любов и болка, сякаш са едно... Но когато и през едното и през другото преминеш - в края безсмъртие те чака. Но две души, слети във една - туй смятам е възможно.
  • Любовта е това, което усещаме. И което даваме. Или го има, или не... А "побеляла" го чета и като пролет... Любовта е, което има в сърцето. Другото го борим с ръце...
    Пп: Между другото, съществуването го разбирам като обичане. Ако не обичаше достатъчно, съществуващото щеше ли да съществува? Извинявам се, че говоря може би неясно, но се радвам, че прочетох, Ева! Харесват ми асоциациите и позицията... Но има любов. Тя, истинската, е тиха...
  • О, да! Вероятно е наказание! Човекът е извратен в същността си. Алчен, ненаситен...Любовта е храни собственото его. Аз я наричам по-скоро болест. Но пък защо все я търсим? Като че ли проектираме нещо си върху нечии образ. Докато не се убедим, че нашият идеал си е чиста измислица на собственото ни подсъзнание. Странно нещо е човешкият мозък...или пък душа?
  • Ева,Утопия е но е толкова хубава.Понякога силно боли и кърви и пак я желаем.Дали пък не е нашето наказание!
  • Много благодаря! Аз вече не вярвам в любовта между мъж и жена. Това е утопия, но разбира се всеки има право на гледна точка по въпроса. Съществува влюбването, което не е за изпускане Уви, твърде краткотрайни са тези шеметни мигове..

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...