20 апр. 2016 г., 21:03

Любов

822 0 8

Така невинно се обричат 
с една ефирна лекота.

Така буквално ти обличат
тез тежки дрехи нa страстта.

 

Безумна си, и даже роза.
Понякога същински звяр! 

Поезия си, даже проза,
превръщайки се в мнима суета...

 

Играеш с нашите съдби,
чертаеш пътища, рушиш мечти..

А толкова болнава,
като старица толкова...толкова...побеляла 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Eva Filth Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Любов и болка, сякаш са едно... Но когато и през едното и през другото преминеш - в края безсмъртие те чака. Но две души, слети във една - туй смятам е възможно.
  • Любовта е това, което усещаме. И което даваме. Или го има, или не... А "побеляла" го чета и като пролет... Любовта е, което има в сърцето. Другото го борим с ръце...
    Пп: Между другото, съществуването го разбирам като обичане. Ако не обичаше достатъчно, съществуващото щеше ли да съществува? Извинявам се, че говоря може би неясно, но се радвам, че прочетох, Ева! Харесват ми асоциациите и позицията... Но има любов. Тя, истинската, е тиха...
  • О, да! Вероятно е наказание! Човекът е извратен в същността си. Алчен, ненаситен...Любовта е храни собственото его. Аз я наричам по-скоро болест. Но пък защо все я търсим? Като че ли проектираме нещо си върху нечии образ. Докато не се убедим, че нашият идеал си е чиста измислица на собственото ни подсъзнание. Странно нещо е човешкият мозък...или пък душа?
  • Ева,Утопия е но е толкова хубава.Понякога силно боли и кърви и пак я желаем.Дали пък не е нашето наказание!
  • Много благодаря! Аз вече не вярвам в любовта между мъж и жена. Това е утопия, но разбира се всеки има право на гледна точка по въпроса. Съществува влюбването, което не е за изпускане Уви, твърде краткотрайни са тези шеметни мигове..

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....