13 feb 2019, 0:03

Любов

791 0 0

Молим  Бог за мъничко щастие,
а отричаме щастието Божие за миг.
Любовта е частица мъничко щастие, 
а за миг му обръщаме гръб.

Боже, защо си ни дал страховете, 
защо си ни дал грехове нечовешки, 
че за миг да обърнеш нещата:
любовта - болка да стане вовеки!

"Живей човеко - рече ми Господ -
защото живота от чувства изплетен е.
Живей, човеко, чрез страха и чрез болката
да откриеш господното чувство -любов!"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цветелина Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...