Молим Бог за мъничко щастие,
а отричаме щастието Божие за миг.
Любовта е частица мъничко щастие,
а за миг му обръщаме гръб.
Боже, защо си ни дал страховете,
защо си ни дал грехове нечовешки,
че за миг да обърнеш нещата:
любовта - болка да стане вовеки!
"Живей човеко - рече ми Господ -
защото живота от чувства изплетен е.
Живей, човеко, чрез страха и чрез болката
да откриеш господното чувство -любов!"
© Цветелина Тодорова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
