13.02.2019 г., 0:03 ч.

Любов 

  Поезия » Философска
488 0 0

Молим  Бог за мъничко щастие,
а отричаме щастието Божие за миг.
Любовта е частица мъничко щастие, 
а за миг му обръщаме гръб.

Боже, защо си ни дал страховете, 
защо си ни дал грехове нечовешки, 
че за миг да обърнеш нещата:
любовта - болка да стане вовеки!

"Живей човеко - рече ми Господ -
защото живота от чувства изплетен е.
Живей, човеко, чрез страха и чрез болката
да откриеш господното чувство -любов!"

© Цветелина Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??