Любовта е измислица на скучаещи поети.
А аз имам работа да върша – слънцето преваля.
Някой се прострелял в слепоочието заради Нея.
А аз от труд не мога и гърба си да изправя.
Любовта е приумица на славеи и щурци.
Не на хора с напукани длани и черни нокти.
Кой ли има време да гледа залези и звезди?
Не и аз – лопатата не обича зареяни погледи.
Любовта е измислица на коварни богове,
Мързелуващи и злорадстващи в някое небе.
А аз имам още толкова много да копая –
Не знам дали ще смогна преди залеза.
Любовта никога не е съществувала
Извън нечие буйно въображение.
Любовта никога не ме е вълнувала,
Докато не ме срещна с Тебе.
Нека си пеят славеите и щурците.
Нека се хабят разните богове и поети.
Аз имам да изкопая само още две педи
И със скръстени ръце там да легна.
© Ваня Накова Todos los derechos reservados