Любовта е измислица на скучаещи поети.

А аз имам работа да върша – слънцето преваля.

Някой се прострелял в слепоочието заради Нея.

А аз от труд не мога и гърба си да изправя.

Любовта е приумица на славеи и щурци.

Не на хора с напукани длани и черни нокти.

Кой ли има време да гледа залези и звезди?

Не и аз – лопатата не обича зареяни погледи.

Любовта е измислица на коварни богове,

Мързелуващи и злорадстващи в някое небе.

А аз имам още толкова много да копая –

Не знам дали ще смогна преди залеза.

Любовта никога не е съществувала

Извън нечие буйно въображение.

Любовта никога не ме е вълнувала,

Докато не ме срещна с Тебе.

Нека си пеят славеите и щурците.

Нека се хабят разните богове и поети.

Аз имам да изкопая само още две педи

И със скръстени ръце там да легна.