Като че сега света открих.
И погледът ти като струя
светлина божествена покри
лицето ми. За да те чуя,
забравила бих всеки шум -
закачките бодливи на тревите
и съсъка на огън лумнал,
и тайнствения шепота на вълните.
Бих дала всичко, да те видя,
и мравка станала бих даже,
бих онемяла като мида,
захвърлила бих всичко важно.
Покой и сън ми са отнети.
Сърцето ми от обич тлее.
Необяснимо е - сега усетих
безумна радост, че живея.
© Веси Филипова Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
Аз имам теб. Без теб ще бъда пак каквото бях: последният бедняк »
Успех!
Глас от мен!