12 янв. 2024 г., 20:58

"Любов"

876 2 5

Като че сега света открих.

И погледът ти като струя

светлина божествена покри

лицето ми. За да те чуя,

забравила бих всеки шум -

закачките бодливи на тревите

и съсъка на огън лумнал,

и тайнствения шепота на вълните.

Бих дала всичко, да те видя,

и мравка станала бих даже,

бих онемяла като мида, 

захвърлила бих всичко важно.

Покой и сън ми са отнети.

Сърцето ми от обич тлее.

Необяснимо е - сега усетих

безумна радост, че живея.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веси Филипова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

11 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...