12 янв. 2024 г., 20:58

"Любов"

890 2 5

Като че сега света открих.

И погледът ти като струя

светлина божествена покри

лицето ми. За да те чуя,

забравила бих всеки шум -

закачките бодливи на тревите

и съсъка на огън лумнал,

и тайнствения шепота на вълните.

Бих дала всичко, да те видя,

и мравка станала бих даже,

бих онемяла като мида, 

захвърлила бих всичко важно.

Покой и сън ми са отнети.

Сърцето ми от обич тлее.

Необяснимо е - сега усетих

безумна радост, че живея.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веси Филипова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

11 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...