12 янв. 2024 г., 20:58

"Любов"

879 2 5

Като че сега света открих.

И погледът ти като струя

светлина божествена покри

лицето ми. За да те чуя,

забравила бих всеки шум -

закачките бодливи на тревите

и съсъка на огън лумнал,

и тайнствения шепота на вълните.

Бих дала всичко, да те видя,

и мравка станала бих даже,

бих онемяла като мида, 

захвърлила бих всичко важно.

Покой и сън ми са отнети.

Сърцето ми от обич тлее.

Необяснимо е - сега усетих

безумна радост, че живея.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веси Филипова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

11 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...