16 mar 2007, 13:42

Любов

  Poesía
852 0 9
Тих е деня, без твоята близост,
студени са звездите над мен.
Нима ми даряваш с думи море,
а брега скалист е във теб.

Давя се в твоята плахост...
Защо ме отпращаш в нощта,
нима не копнееш за Вечност...
Вълните са вечни, дави се сега.

Нека брега в копнеж да гори...
тъмни да бъдат вълните...
За теб океана ще разтворя...
и към теб ще пристъпя...

Поеми тези студени ръце...
не извръщай своето лице!!!
Днес ти дари ми живот...
и аз назовах те... 

... Любов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламен Йовчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...