Тих е деня, без твоята близост, студени са звездите над мен. Нима ми даряваш с думи море, а брега скалист е във теб. Давя се в твоята плахост... Защо ме отпращаш в нощта, нима не копнееш за Вечност... Вълните са вечни, дави се сега. Нека брега в копнеж да гори... тъмни да бъдат вълните... За теб океана ще разтворя... и към теб ще пристъпя... Поеми тези студени ръце... не извръщай своето лице!!! Днес ти дари ми живот... и аз назовах те... ... Любов