Любов
Тих е деня, без твоята близост,
студени са звездите над мен.
Нима ми даряваш с думи море,
а брега скалист е във теб.
Давя се в твоята плахост...
Защо ме отпращаш в нощта,
нима не копнееш за Вечност...
Вълните са вечни, дави се сега.
Нека брега в копнеж да гори...
тъмни да бъдат вълните...
За теб океана ще разтворя...
и към теб ще пристъпя...
Поеми тези студени ръце...
не извръщай своето лице!!!
Днес ти дари ми живот...
и аз назовах те...
... Любов
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Пламен Йовчев Все права защищены
а ако има някой, на който е посветено трябва да е най-щастливия човек 
