20 jul 2014, 12:53

Любов

882 0 1

Любов моя, в сърцето и в живота

ми ти остана за теб копнея.

С чувства мой аз седя и страдам

и за тебе сърцето ме кара да се надявам

и снимки твой отварям.

Необяснимо може би е вече, но  чувството,

което изпитах е силно повече от мене.

И с годините изминали промяна няма,

липсата и болата от теб остана.

Но защо промяна няма?

Сърцето чувства, болка силни,

вечно ще носи.

С спомен само ще остане и жена друга,

както тебе не ще може да пожелае.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...