Любов моя, в сърцето и в живота
ми ти остана за теб копнея.
С чувства мой аз седя и страдам
и за тебе сърцето ме кара да се надявам
и снимки твой отварям.
Необяснимо може би е вече, но чувството,
което изпитах е силно повече от мене.
И с годините изминали промяна няма,
липсата и болата от теб остана.
Но защо промяна няма?
Сърцето чувства, болка силни,
вечно ще носи.
С спомен само ще остане и жена друга,
както тебе не ще може да пожелае.
© Георги Христов Всички права запазени