ЛЮБОВ ДА МЕ БОЛИ
Времето тече, минава,
падат есенни звезди.
Вечна любовта остава,
любовта ме пак боли!
Две очи прекрасни, мили,
пак ме топлят всеки ден.
Чашата с любов изпили,
те ме правят най-блажен!
Любовта ще ме огрява
до последния ми час.
С ласки ще ме покорява
всемогъщата ù власт!
Любовта ще ме изпрати
към далечните звезди
и сред райските палати
в песен ще се прероди!
© Радко Стоянов Todos los derechos reservados