21 oct 2016, 14:23

Любов е!

  Poesía
521 1 4

Любов е, 

когато стъпваш по тръни, 

но продължаваш –

болката не ще те спъне! 

 

Любов е, 

когато изгаряш от мисли, 

за него –

боли те, тъй много! 

 

Любов е, 

когато изговаряш гневни думи, 

за да го върнеш –

в правите друми! 

 

Любов е, 

който може разбира! 

Дори вятърът спира, 

дъждът сълзици пролива, 

а снегът всичко с устни попива – 

пред чувствата безсмъртни! 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Любовта има своите лица - приятелство, интимност, духовна връзка...Когато Тя свършва , започва царството на страха. Без Любов хората се превръщат в бродещи мъртъвци...
  • Трудно е, да се даде определение за Любовта, както е трудно, да се даде такова за Бог! Всеки опит си заслужава аплодисментите! Поздравления, Васке!
  • Основното качество на истинската любов е, че е абсурдна. Бих възкликнал като Тертулиан: "Вярвам (в любовта), защото е абсурдно!". А иначе Маркс казва, че съжалява хората на средна възраст, които не знаят що е любов, защото на младия човек ще кажеш: почакай и ще научиш! А на стария ще кажеш: Спомни си!
    В стихотворението ти, Василке, долавям, че си почувствала, че основното качество на любовта е абсурдността й и си съумяла да го предадеш до степен, поне аз да го усетя. Затова и текстът ти ми хареса.
  • Трудно се дефинира какво е любов. За нас, възрастните, е трудно. Но някои малчугани имат невероятни попадения.
    "Любов е, когато мама види татко миришещ и потен и въпреки това казва, че е по-красив от Брад Пит.” - Крис, 7г.
    "Любовта е онова, което те кара да се усмихваш, когато си уморен.” - Тери, 4г.
    "Любов е, когато кажеш на едно момче, че ти харесва фланелката му, а то започне да я носи всеки ден" - Ноел, 7 години

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...