21 oct 2016, 14:23

Любов е!

  Poesía
517 1 4

Любов е, 

когато стъпваш по тръни, 

но продължаваш –

болката не ще те спъне! 

 

Любов е, 

когато изгаряш от мисли, 

за него –

боли те, тъй много! 

 

Любов е, 

когато изговаряш гневни думи, 

за да го върнеш –

в правите друми! 

 

Любов е, 

който може разбира! 

Дори вятърът спира, 

дъждът сълзици пролива, 

а снегът всичко с устни попива – 

пред чувствата безсмъртни! 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Любовта има своите лица - приятелство, интимност, духовна връзка...Когато Тя свършва , започва царството на страха. Без Любов хората се превръщат в бродещи мъртъвци...
  • Трудно е, да се даде определение за Любовта, както е трудно, да се даде такова за Бог! Всеки опит си заслужава аплодисментите! Поздравления, Васке!
  • Основното качество на истинската любов е, че е абсурдна. Бих възкликнал като Тертулиан: "Вярвам (в любовта), защото е абсурдно!". А иначе Маркс казва, че съжалява хората на средна възраст, които не знаят що е любов, защото на младия човек ще кажеш: почакай и ще научиш! А на стария ще кажеш: Спомни си!
    В стихотворението ти, Василке, долавям, че си почувствала, че основното качество на любовта е абсурдността й и си съумяла да го предадеш до степен, поне аз да го усетя. Затова и текстът ти ми хареса.
  • Трудно се дефинира какво е любов. За нас, възрастните, е трудно. Но някои малчугани имат невероятни попадения.
    "Любов е, когато мама види татко миришещ и потен и въпреки това казва, че е по-красив от Брад Пит.” - Крис, 7г.
    "Любовта е онова, което те кара да се усмихваш, когато си уморен.” - Тери, 4г.
    "Любов е, когато кажеш на едно момче, че ти харесва фланелката му, а то започне да я носи всеки ден" - Ноел, 7 години

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...