3 ene 2012, 19:40

Любов е... 

  Poesía » De amor
872 0 6

Поредното без смисъл денонощие

и втръснало до болка ежедневие.

Болка и разруха е животът ми…

и давя се във своето безверие.

Едничката любов, до смърт пребита,

от сянката на нечие отричане,

с последни сили вчера ме попита:

„Защо тъга е равно на обичане?

Защо забрави как да се усмихваш,

защо за себе си не мислиш, за сърцето си?

Защо и болката в очите ти утихва,

когато той убива те в ръцете си?“

Не питай как разбита съм живяла…

недей да питаш, даже аз не зная!

Ти дай ми нова сила без раздяла

и щастие за мен от тук до края.

През толкова предателства премина,

а още дишаш, с тебе оцеляхме…

Ти, любов, от мене си по-силна...

и пътища различни извървяхме.

Изпила съм си грешките до дъно

и носила съм тежките окови!

Често във мечтите си осъмвах,

а нещо ми подсказваше: любов е!



© Ина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Този,който обича истински,трябва да умее да изгубва и да намира себе си и в същото време да знае как да се приобщи към другия!Поздрав!
  • Да бъде!
  • ... останах без думи... прекрасно е! 6+ от мен
  • Много е силно и ...болката е осезаема!
    Но ще дойде истинската!
    Поздравления за хубавото стихотворение!
  • Благодаря ти!!!
  • „Защо тъга е равно на обичане?
    Защо забрави как да се усмихваш,
    защо за себе си не мислиш, за сърцето си?
    Защо и болката в очите ти утихва,
    когато той убива те в ръцете си?“
    Не питай как разбита съм живяла…
    недей да питаш, даже аз не зная!
    Ти дай ми нова сила без раздяла
    и щастие за мен от тук до края....

    Нямам думи,толкова истински и хубав стих!Поздравявам те за таланта ти.
    Нека има любов за теб и ти пожелавам от сърце тя да е истинска и споделена..
Propuestas
: ??:??