Любов е...
Поредното без смисъл денонощие
и втръснало до болка ежедневие.
Болка и разруха е животът ми…
и давя се във своето безверие.
Едничката любов, до смърт пребита,
от сянката на нечие отричане,
с последни сили вчера ме попита:
„Защо тъга е равно на обичане?
Защо забрави как да се усмихваш,
защо за себе си не мислиш, за сърцето си?
Защо и болката в очите ти утихва,
когато той убива те в ръцете си?“
Не питай как разбита съм живяла…
недей да питаш, даже аз не зная!
Ти дай ми нова сила без раздяла
и щастие за мен от тук до края.
През толкова предателства премина,
а още дишаш, с тебе оцеляхме…
Ти, любов, от мене си по-силна...
и пътища различни извървяхме.
Изпила съм си грешките до дъно
и носила съм тежките окови!
Често във мечтите си осъмвах,
а нещо ми подсказваше: любов е!
© Ина All rights reserved.
