С тихи стъпки тихо излезе,
не се обърна, затвори вратата.
А слънцето сякаш залезе,
скри се зад облак луната.
Напусна леглото горещо
с аромат на любов и канела,
а то ми прошепна тихичко нещо,
че съдбата от мен те отнела.
Аз не повярвах в първия миг,
ала студената стая продължи да говори
и гласът ù превърна се във вик -
"няма го", "няма го" - тя ми повтори. ...