21.10.2012 г., 22:47

Любов и канела

833 0 0

С тихи стъпки тихо излезе,

не се обърна, затвори вратата.

А слънцето сякаш залезе,

скри се зад облак луната.

 

Напусна леглото горещо

с аромат на любов и канела,

а то ми прошепна тихичко нещо,

че съдбата от мен те отнела.

 

Аз не повярвах в първия миг,

ала студената стая продължи да говори

и гласът ù превърна се във вик -

"няма го", "няма го" - тя ми повтори.

 

Минаха дни, минаха месеци

без слънце за мен.

Черен бе дори полумесецът,

празен пустееше черният ден.

 

И ето, отново в празната стая сама,

носи се избледнял аромат -

любов и канела... и малко тъга,

мирис, до болка познат.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теа Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...