Oct 21, 2012, 10:47 PM

Любов и канела 

  Poetry » Love
600 0 0

С тихи стъпки тихо излезе,

не се обърна, затвори вратата.

А слънцето сякаш залезе,

скри се зад облак луната.

 

Напусна леглото горещо

с аромат на любов и канела,

а то ми прошепна тихичко нещо,

че съдбата от мен те отнела.

 

Аз не повярвах в първия миг,

ала студената стая продължи да говори

и гласът ù превърна се във вик -

"няма го", "няма го" - тя ми повтори.

 

Минаха дни, минаха месеци

без слънце за мен.

Черен бе дори полумесецът,

празен пустееше черният ден.

 

И ето, отново в празната стая сама,

носи се избледнял аромат -

любов и канела... и малко тъга,

мирис, до болка познат.

© Теа All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??