10 mar 2008, 23:07  

Любов - излизай от шкафа

  Poesía
908 0 9

Любов, стига се сърдила,

излизай от прашното шкафче.

Аз ли те затворих, не помня,

но е късно да искам прошка.

Любов,

защо не ми каза,

че без теб е толкова сиво.

да те бях  пуснала по-рано,

сега така ми е криво.

Излизай, знам, че си стара,

но пък ще обичаш разумно,

няма да вдигаш скандали,

нито ще се правиш на умна.  

Любов,

пропуснах моментите,

късно е да ги гоня.

Защо не ми каза

на 20, че на 40 ще се правя на скромна.

Любов, дай да те поизтупам

и да си сипем по чашка.

Наздраве

за всичко изгубено

и всичко, което днес не е наше.

Наздраве, любов

Не искаш да пиеш, така ли?

сърдита  и остаряла

Мълчиш.

все едно от  години, любов, нищо не си яла.

И  дали  не съм те направила грозна?

Грозна си, с вечната си невъзможност.

Уморена  ли?  

Отивай си в шкафа тогава

прашна, забравена и недостъпна, 

но да знаеш, Любов,

повече няма как да те пусна, 

Любов.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наталия Божилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...