Любов, стига се сърдила,
излизай от прашното шкафче.
Аз ли те затворих, не помня,
но е късно да искам прошка.
Любов,
защо не ми каза,
че без теб е толкова сиво.
да те бях пуснала по-рано,
сега така ми е криво.
Излизай, знам, че си стара,
но пък ще обичаш разумно,
няма да вдигаш скандали,
нито ще се правиш на умна.
Любов,
пропуснах моментите,
късно е да ги гоня.
Защо не ми каза
на 20, че на 40 ще се правя на скромна.
Любов, дай да те поизтупам
и да си сипем по чашка.
Наздраве
за всичко изгубено
и всичко, което днес не е наше.
Наздраве, любов
Не искаш да пиеш, така ли?
сърдита и остаряла
Мълчиш.
все едно от години, любов, нищо не си яла.
И дали не съм те направила грозна?
Грозна си, с вечната си невъзможност.
Уморена ли?
Отивай си в шкафа тогава
прашна, забравена и недостъпна,
но да знаеш, Любов,
повече няма как да те пусна,
Любов.
© Наталия Божилова Todos los derechos reservados