Любов като от снежната пързалка –
щастлива, очарована и малка.
В снежеца, от студа порозовяла,
полепена в снежинки, чисто бяла.
Ухае ми на скромно и на чисто,
безшумно ще се спусне върху листа.
Накрая нещо нежно ще напише,
с целувка после знам ще се подпише.
Невидима, щастливо непристъпна,
расте и в погледа ти мил напъпва.
© Милена Френкева Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso: