Любов като от снежната пързалка –
щастлива, очарована и малка.
В снежеца, от студа порозовяла,
полепена в снежинки, чисто бяла.
Ухае ми на скромно и на чисто,
безшумно ще се спусне върху листа.
Накрая нещо нежно ще напише,
с целувка после знам ще се подпише.
Невидима, щастливо непристъпна,
расте и в погледа ти мил напъпва.
© Милена Френкева All rights reserved.
The work is a contestant:
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
