Любов като от снежната пързалка –
щастлива, очарована и малка.
В снежеца, от студа порозовяла,
полепена в снежинки, чисто бяла.
Ухае ми на скромно и на чисто,
безшумно ще се спусне върху листа.
Накрая нещо нежно ще напише,
с целувка после знам ще се подпише.
Невидима, щастливо непристъпна,
расте и в погледа ти мил напъпва.
© Милена Френкева All rights reserved.
The work is a contestant:
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
