6 ago 2008, 19:22

Любов ли?

  Poesía
1.3K 0 1
Не знам какво е, но е хубаво това
да си припомням с нежност твоите слова;
тъй облакът в залязващо небе се рее,
а отвъд него трепкащи звезди светлеят.

Не знам какво е, но е сладко, ако ти
с очите си ме озариш и затрепти над мене
погледът ти като лъч последен над покрива,
когато иде вечер бледа.

Не знам какво е, но съм толкова щастлива -
животът ми отново се разхубави.
Коприната на твоите слова ме гали,
както през март южнякът клоните заспали.

Не знам какво е, но е хубаво, нали?!
От сладката му болка нека ме боли!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Арвен Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...