Aug 6, 2008, 7:22 PM

Любов ли?

  Poetry
1.3K 0 1
Не знам какво е, но е хубаво това
да си припомням с нежност твоите слова;
тъй облакът в залязващо небе се рее,
а отвъд него трепкащи звезди светлеят.

Не знам какво е, но е сладко, ако ти
с очите си ме озариш и затрепти над мене
погледът ти като лъч последен над покрива,
когато иде вечер бледа.

Не знам какво е, но съм толкова щастлива -
животът ми отново се разхубави.
Коприната на твоите слова ме гали,
както през март южнякът клоните заспали.

Не знам какво е, но е хубаво, нали?!
От сладката му болка нека ме боли!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Арвен All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...