Любов ли?
да си припомням с нежност твоите слова;
тъй облакът в залязващо небе се рее,
а отвъд него трепкащи звезди светлеят.
Не знам какво е, но е сладко, ако ти
с очите си ме озариш и затрепти над мене
погледът ти като лъч последен над покрива,
когато иде вечер бледа.
Не знам какво е, но съм толкова щастлива -
животът ми отново се разхубави.
Коприната на твоите слова ме гали,
както през март южнякът клоните заспали.
Не знам какво е, но е хубаво, нали?!
От сладката му болка нека ме боли!
© Арвен All rights reserved.
