6.08.2008 г., 19:22

Любов ли?

1.3K 0 1
Не знам какво е, но е хубаво това
да си припомням с нежност твоите слова;
тъй облакът в залязващо небе се рее,
а отвъд него трепкащи звезди светлеят.

Не знам какво е, но е сладко, ако ти
с очите си ме озариш и затрепти над мене
погледът ти като лъч последен над покрива,
когато иде вечер бледа.

Не знам какво е, но съм толкова щастлива -
животът ми отново се разхубави.
Коприната на твоите слова ме гали,
както през март южнякът клоните заспали.

Не знам какво е, но е хубаво, нали?!
От сладката му болка нека ме боли!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Арвен Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...