12 sept 2005, 22:09

Любов ли е 

  Poesía
1861 0 6
В годините ни дълго
от лутане разкъсвани,
омръзваме от прашния живот.
Ъглите на душите си претърсваме
за истинската уж любов.
И вече никого нечакащи,
от безнадеждност погледа лишен,
в съдбовен миг от страсти
ти се сля неудържимо с мен.
Дали това е, или някой каза,
че несравнима тя била-
тъй тиха и незабелзвана
или пробождаща стрела.
Не знам какво е,но се питам
защо от слабост заболя,
внезапна радост и връхлитаща,
светът ми срина,полудях.
Мечтите си най-сетне сбъдваме
и по-желани от преди.
А чудото-след него тръгваме
дори сърцата да изпепели.

© Дарина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??