12 sept 2005, 22:09

Любов ли е

  Poesía
2.2K 0 6
В годините ни дълго
от лутане разкъсвани,
омръзваме от прашния живот.
Ъглите на душите си претърсваме
за истинската уж любов.
И вече никого нечакащи,
от безнадеждност погледа лишен,
в съдбовен миг от страсти
ти се сля неудържимо с мен.
Дали това е, или някой каза,
че несравнима тя била-
тъй тиха и незабелзвана
или пробождаща стрела.
Не знам какво е,но се питам
защо от слабост заболя,
внезапна радост и връхлитаща,
светът ми срина,полудях.
Мечтите си най-сетне сбъдваме
и по-желани от преди.
А чудото-след него тръгваме
дори сърцата да изпепели.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дарина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...