Sep 12, 2005, 10:09 PM

Любов ли е

  Poetry
2.2K 0 6
В годините ни дълго
от лутане разкъсвани,
омръзваме от прашния живот.
Ъглите на душите си претърсваме
за истинската уж любов.
И вече никого нечакащи,
от безнадеждност погледа лишен,
в съдбовен миг от страсти
ти се сля неудържимо с мен.
Дали това е, или някой каза,
че несравнима тя била-
тъй тиха и незабелзвана
или пробождаща стрела.
Не знам какво е,но се питам
защо от слабост заболя,
внезапна радост и връхлитаща,
светът ми срина,полудях.
Мечтите си най-сетне сбъдваме
и по-желани от преди.
А чудото-след него тръгваме
дори сърцата да изпепели.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дарина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...