9 feb 2011, 22:13

Любов ли е?

1.9K 0 8

Безнадеждна любов виртуална,
обсебващо, отчайващо реална,
като писмо във електронната кутия,
като снимката, която крия,
като глас във телефонната слушалка,
какво си ти? Заблуда жалка?
Любов ли е да пишеш всеки ден,
не седмица, а месеци, година,
и да живееш нечия съдба
като частица неделима?
Любов ли е по снимка да въздишаш
и да жадуваш непочувствани ръце,
очи и устни невидяни да целуваш
и вместо с тяло, да се любиш със сърце?
Любов е! Знаем го и двама.
Отчайваща, обсебваща, голяма -
нашата... съвсем реална драма.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Аманда Лиър Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря от сърце на всички за коментарите
  • Къде до днеска скрит стоеше
    из виртуалните адреси?
    Вече крайно време беше
    тук и мъж да се намеси...

    Май за мене изход няма!
    Пред виртуалността голяма
    ще развея бяло знаме...
  • Една любов макар и виртуална,
    всъщност си е истинска, реална,
    когато в нея има двама,
    превръща се в любов голяма.
  • Момичета,прави сте за копнежността!Не ангажирам никого с мнението си.Но,според мен,за да се нарече едно чувсво любов,трябва да се основава на взаимност!Въздишането по снимки,целуването на "устни невидяни" и "непочувствани ръце",авторката сама е определила като "безнадеждно виртуална" и "заблуда жалка".Сетивността трябва да се храни,не го ли заслужаваме?
    На всички-слънчев ден и истински любови!
  • Копнежът за близост е едно от нещата в любовта...И съвсем не е маловажен.А стихотворението е много истинско.Хареса ми!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...