9.02.2011 г., 22:13

Любов ли е?

1.9K 0 8

Безнадеждна любов виртуална,
обсебващо, отчайващо реална,
като писмо във електронната кутия,
като снимката, която крия,
като глас във телефонната слушалка,
какво си ти? Заблуда жалка?
Любов ли е да пишеш всеки ден,
не седмица, а месеци, година,
и да живееш нечия съдба
като частица неделима?
Любов ли е по снимка да въздишаш
и да жадуваш непочувствани ръце,
очи и устни невидяни да целуваш
и вместо с тяло, да се любиш със сърце?
Любов е! Знаем го и двама.
Отчайваща, обсебваща, голяма -
нашата... съвсем реална драма.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аманда Лиър Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря от сърце на всички за коментарите
  • Къде до днеска скрит стоеше
    из виртуалните адреси?
    Вече крайно време беше
    тук и мъж да се намеси...

    Май за мене изход няма!
    Пред виртуалността голяма
    ще развея бяло знаме...
  • Една любов макар и виртуална,
    всъщност си е истинска, реална,
    когато в нея има двама,
    превръща се в любов голяма.
  • Момичета,прави сте за копнежността!Не ангажирам никого с мнението си.Но,според мен,за да се нарече едно чувсво любов,трябва да се основава на взаимност!Въздишането по снимки,целуването на "устни невидяни" и "непочувствани ръце",авторката сама е определила като "безнадеждно виртуална" и "заблуда жалка".Сетивността трябва да се храни,не го ли заслужаваме?
    На всички-слънчев ден и истински любови!
  • Копнежът за близост е едно от нещата в любовта...И съвсем не е маловажен.А стихотворението е много истинско.Хареса ми!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...