Въздишката изчезна мигновено.
Дойде от времето открадната любов.
Събудена от муза вдъхновено
енергията ме изгаря с пламък нов.
Със нежност те докосвам по ръката.
Бушува допира ни във кръвта ми.
Прегръщам те, целувам ти снагата...
Но всичко си остава само думи..
Продължение...
Събличаме се бавно във любовен унес.
Целуваме се някъде, навсякъде почти...
Галиме се и притискаме телата.
Съединяваме се - светят две звезди...
23.01.2012
© Красимир Todos los derechos reservados
Поздравления!