Не мога без теб да живея,

че пусто е вътре във мен

и бавно умирам, линея,

ще търся те ден подир ден.

Ще пребродя земята, звездите,

без умора ще търся навред,

без значение колко са дните

ще вървя, все напред и напред.

Не ще спра пред бодлите на розите,

през копривата бос ще вървя,

ще копая земята с ноктите,

ала няма пред нищо да спра.

И тогава щом стигна накрая,

на ръба на безкрайния свят,

любовта за която мечтая

ще открия в образ познат.