Любов на тревата
Прегърнах те със свян и болка.
Примигваше във мен спасена.
Съборих бялата ти шнолка
отзад в косата ти стаена.
Прекърших тялото ти тънко.
Изпих дъхът ти чак до края.
Гласчето ти събудих звънко-
звучеше, като песен в Рая.
Поиска ти да кажеш дума,
но тя в устата ти заседна.
А мириса на прясна шума
до нас ухаещо поседна.
Така ти страстите запалих,
че стана чудото във мрака.
Със мъжки устни те погалих
и тук подписахме си...брака.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
