1 abr 2009, 9:36

Любов над Ада

  Poesía
939 0 26

 

             Любов над Ада

 

 

Пред Оня Син и Адът е смълчан
и няма ерес, няма еретици -
на Любовта в изгарящия плам
възкръсват и изпепелени птици...

 

Пред Оня Син и Дяволът се кръсти
и парещият огън - Любовта -
трепери в костеливите му пръсти:
Сам свещ застанал пред Света...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Аплодирам те... силно!!!
  • Сам свещ...застанал пред Света...
    Браво!
  • Силно въздействащ стих!
    Поздрави за талантливата авторка!
    Пожелавам споделена любов,
    да свети в твоите нощи и дни!
    Бъди!
  • За витиевато - може, но не мисля ... За втория куплет - да поясня:
    Дяволът - Сам свещ застанал пред Света... и парещият огън - Любовта -
    трепери в...
  • Таня, стихотворението звучи витиевато и малко неизяснено във втория куплет, според мен, но инак "за възкръсналите изпепелени птици" Любовта е благодатно небе...както и твоят стих за нас, грешните. Бог да те пази!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...