9 feb 2010, 21:27

Любов наново

  Poesía » Otra
1.1K 0 2

Толкоз истинска и толкоз жива -
стоиш пред мен - жена - мечта красива
за всеки откривател и поет, и всеки дал обет
пред свойта мъжка чест да бъде рицар на доброто
и на любовта.
Стоиш пред мен и толкова години
нима съм чакал само този миг!?
Стоиш пред мен - от щастие преливам,
тъй както вчера от тъга
но друго е сега -
небето...
стана синьо...
стана толкоз чисто,
окъпано от слънчеви лъчи!
Стоиш пред мен - мълчиш
и само се усмихваш.
Нима и ти прегръщаш този миг
и молиш се той никога да няма край!?
Нима взаимно е, нима е рай
това, което покрай нас цъфти!?
Алхимия на стари, закърнели чувства,
или просто две поточета от ледена вода,
събудени от пролетния вятър,
нетърпеливи, търсещи реката
на Живота и Смъртта?
Вечната река...
и кръговрат.
А поезията просто е театър -
обвивката красива или не дотам
на истинската същност на нещата.

 

                          посветено на Криси! :)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цветелин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...