Толкоз истинска и толкоз жива -
стоиш пред мен - жена - мечта красива
за всеки откривател и поет, и всеки дал обет
пред свойта мъжка чест да бъде рицар на доброто
и на любовта.
Стоиш пред мен и толкова години
нима съм чакал само този миг!?
Стоиш пред мен - от щастие преливам,
тъй както вчера от тъга
но друго е сега -
небето...
стана синьо...
стана толкоз чисто,
окъпано от слънчеви лъчи!
Стоиш пред мен - мълчиш
и само се усмихваш.
Нима и ти прегръщаш този миг
и молиш се той никога да няма край!?
Нима взаимно е, нима е рай
това, което покрай нас цъфти!?
Алхимия на стари, закърнели чувства,
или просто две поточета от ледена вода,
събудени от пролетния вятър,
нетърпеливи, търсещи реката
на Живота и Смъртта?
Вечната река...
и кръговрат.
А поезията просто е театър -
обвивката красива или не дотам
на истинската същност на нещата.

                          посветено на Криси! :)