Взря се той в очите ѝ -

сини като безбрежен океан -

и видя... любов.

Усмивка грейна на студеното лице.

Русите ѝ коси -

разстлани в буйни къдри -

покриваха голи рамене.

Устни - кървавочервени -

разтеглиха се в усмивка.

Нежност. Страст. И топлина.

Бутилка вино - червено -

изливаше се в чаши.

Наздравица. Отпиване.

Опиянение. Любов.

Миг на вечна младост.

Грях.

Ресторант. Шоколад. Свещи.

Срам.

А отвън с очи,

пълни с изгубена надежда,

дрипав младеж

се взираше в прозорец.

Увехнала роза

се изплъзна от костеливите му пръсти.

Любов.

Напразна.

Пуста.

Мъртва.