Любов не влагам в любовта
Празни мигове - без спомени.
Това е душата ми, отломка.
Не въглен, а дърво без корени.
Не любов, не пожълтели спомени...
... аз друго влагам в любовта.
Огромна вяра от безмислени полети,
на една догоряла над сърцето искра.
Не надежда, даже малко трагизъм.
Не миражи, а песимистични картини.
Това рисувам, за края подготвям се.
Закономерност е от любов да се тъгува.
Не прегръщам! Не целувам! Не съм нежна.
Докосваната плът от мене не гори!
Не съм жената-фея, не съм и магьосница,
не съм истинска... знам, че ще боли.
Ледена стена съм! Блок!
Разтапянето ми е невъзможно!
Та аз дори си нямам Бог!... По дяволите - става сложно!
................................................................................................
Трепери ми нещо... люлее се.
Отляво ме свива в съня.
Но аз съм такава - неискрена!
Любов не влагам в любовта.
Лъжа по много, не вярвам на никого!
Да говоря мили думи мога с часове.
Но надникни в сърцето ми... гнило е отвътре,
за сметка на това умът ми сече.
Като бръснич е, ще те пореже!
А лицето ми ли?... Няма да се промени.
Отново с невинни очи ще те гледам!
Странно защо и мен ще ме боли?!
Обичам аз да слагам края.
А началото да е последвано от смях.
Обичам да съм истинска, но няма да призная,
че в нашата любов посях и малко грях!
Ти беше близко. Ти почти успя.
Айсбергът около сърцето се пропука....
Но завя ме снежна зима, в лед ме закопа.
... беше късно... аз не бях на друг, а друга!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© ТтТтТтТтТ Todos los derechos reservados