19 jul 2007, 9:13

"ЛЮБОВ НЕОБЯСНИМА"

  Poesía
611 0 3
Във бистър извор клони се оглеждат,
любуват се на спомени предишни.
Тук водата му вълнуваха
двама влюбени - любов тълкуваха...

Ех, любов, защо си вечна
и те има, и не чезнеш!?
А колко искат да те скършат,
била си уж несъвършена!?
Да те линчуват без великодушие,
как страдат от бездушие!
Хора, без лоши помисли,
не искащи да имат спомени,
не знаещи как обикновените неща
създават вечността!

Или са хора, просто фриволни,
за любовта безтревожни,
или почти!?
И ето я надеждата в това почти!
Все я чакаме, нали!?
Магията, която никога не свършва,
дори врата след врата да се затваря,
като чист и бистър извор... тя бърза!


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...