"ЛЮБОВ НЕОБЯСНИМА"
Във бистър извор клони се оглеждат,
любуват се на спомени предишни.
Тук водата му вълнуваха
двама влюбени - любов тълкуваха...
Ех, любов, защо си вечна
и те има, и не чезнеш!?
А колко искат да те скършат,
била си уж несъвършена!?
Да те линчуват без великодушие,
как страдат от бездушие!
Хора, без лоши помисли,
не искащи да имат спомени,
не знаещи как обикновените неща
създават вечността!
Или са хора, просто фриволни,
за любовта безтревожни,
или почти!?
И ето я надеждата в това почти!
Все я чакаме, нали!?
Магията, която никога не свършва,
дори врата след врата да се затваря,
като чист и бистър извор... тя бърза!
любуват се на спомени предишни.
Тук водата му вълнуваха
двама влюбени - любов тълкуваха...
Ех, любов, защо си вечна
и те има, и не чезнеш!?
А колко искат да те скършат,
била си уж несъвършена!?
Да те линчуват без великодушие,
как страдат от бездушие!
Хора, без лоши помисли,
не искащи да имат спомени,
не знаещи как обикновените неща
създават вечността!
Или са хора, просто фриволни,
за любовта безтревожни,
или почти!?
И ето я надеждата в това почти!
Все я чакаме, нали!?
Магията, която никога не свършва,
дори врата след врата да се затваря,
като чист и бистър извор... тя бърза!
© Мариола Томова All rights reserved.
