18 feb 2015, 1:22  

Любов неразбрана

  Poesía » Otra
619 0 6





Любовта дойде и го грабна.
Завъртя го в обратна посока.
Като при вихрушка едно листо жълто,
се възнесе и целуна пак клоните.

Аз бях с теб на пейката и гледах.
Години не те бях целувал.
Тръгнах си. За първи път сам. И падах, 
в безветрие, но в правилна посока. 
Както при любов неразбрана.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Станислав Русев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ани, ти ме разби. Таня, ти също. Младен редовно. Благодаря ви от сърце, защото не пиша на никой коментари и всеки коментар тук ми е истински, не изпросен.Блгодря и за Шестицата на Comeon.
  • Стихът не е лош. Чета какво пишеш, прави ми впечатление, че започваш да излизаш в стиховете си от ежедневния жаргон. Понякога заради него не мога да усетя точната емоция или по-скоро усещам някакъв негативизъм, но в тези ти думи е по-различно, вероятно защото си представих образите. Има някаква меланхолия, в която има чар.
    Написах повече думи, от колкото си написал ти.
  • ... какви сте деца вие двамата само...
  • Добър психолог си. Признавам - живея за чудото. Другото е безсмислено.
    Животът е чудо, което не осъзнаваме, а когато го осъзнаем - вече няма живот!

    Лека нощ и нови успехи!
  • Стихът не е хубав. Ти си благороден. Такива като нас страдат и няма, няма, няма какво да направят докато чудото не дойде и при тях. Просто чакат. Всичко друго е грешка.Грешка е и че чакат.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...