18.02.2015 г., 1:22  

Любов неразбрана

617 0 6





Любовта дойде и го грабна.
Завъртя го в обратна посока.
Като при вихрушка едно листо жълто,
се възнесе и целуна пак клоните.

Аз бях с теб на пейката и гледах.
Години не те бях целувал.
Тръгнах си. За първи път сам. И падах, 
в безветрие, но в правилна посока. 
Както при любов неразбрана.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислав Русев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ани, ти ме разби. Таня, ти също. Младен редовно. Благодаря ви от сърце, защото не пиша на никой коментари и всеки коментар тук ми е истински, не изпросен.Блгодря и за Шестицата на Comeon.
  • Стихът не е лош. Чета какво пишеш, прави ми впечатление, че започваш да излизаш в стиховете си от ежедневния жаргон. Понякога заради него не мога да усетя точната емоция или по-скоро усещам някакъв негативизъм, но в тези ти думи е по-различно, вероятно защото си представих образите. Има някаква меланхолия, в която има чар.
    Написах повече думи, от колкото си написал ти.
  • ... какви сте деца вие двамата само...
  • Добър психолог си. Признавам - живея за чудото. Другото е безсмислено.
    Животът е чудо, което не осъзнаваме, а когато го осъзнаем - вече няма живот!

    Лека нощ и нови успехи!
  • Стихът не е хубав. Ти си благороден. Такива като нас страдат и няма, няма, няма какво да направят докато чудото не дойде и при тях. Просто чакат. Всичко друго е грешка.Грешка е и че чакат.

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...