По идея на skotadix
Любов, очите ти са храм -
величествено дежавю...
Усещането за сакрален свян
и топлина на призрачния юг.
Към тебе знойно, вечно устремен,
препъвам се в недъгавото битие.
Изтича времето в най-пошлия рефрен,
но синкава звезда изгрява в мен и теб.
Готов съм целия живот да дам
за кратък миг до твоите нозе.
Джудже да съм ще стана великан,
галактиките на вселената превзел.
Но нека само ехо да остана,
политащо след нежния ти зов.
Дори и бъдещето да е рана,
неземна ще останеш ти, любов!
https://www.youtube.com/watch?v=Pep6nREBpS8&list=RDPep6nREBpS8&start_radio=1&rv=Pep6nREBpS8&t=37
© Младен Мисана Todos los derechos reservados