16 февр. 2022 г., 21:20

Любов, очите ти са храм

529 13 7

                                                 По идея на skotadix

 

 

 

Любов, очите ти са храм -                           
                               величествено дежавю...
Усещането за сакрален свян                          
                               и топлина на призрачния юг.  

Към тебе знойно, вечно устремен,
препъвам се в недъгавото битие.
Изтича времето в най-пошлия рефрен,
но синкава звезда изгрява в мен и теб.  

Готов съм целия живот да дам
за кратък миг до твоите нозе.
Джудже да съм ще стана великан,
галактиките на вселената превзел.  

Но нека само ехо да остана,
политащо след нежния ти зов.
Дори и бъдещето да е рана,
неземна ще останеш ти, любов!

 

 

https://www.youtube.com/watch?v=Pep6nREBpS8&list=RDPep6nREBpS8&start_radio=1&rv=Pep6nREBpS8&t=37

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Красива и всеотдайна любов! Прекрасно!
  • Разкош, Младене!
    Наслада е поезията ти!
  • Много влюбен поет...
  • Нейно величество Любовта.
  • Великото чувство любов!
    Онагледено така добре от Лив Тайлър и Виго Мортенсен и озвучено с песен на групата "Скорпиънс" във филмовата поредица "Властелинът на пръстените" и по-точно в серията "Задругата на пръстена" придава на стихотворението вселенски смисъл.
    В името на любовта живеят и умират съдби.
    Тя е свещен храм в който посветените понякога не подозират,че са способни на себе жертва, докато в мигове на изпитание успяват да докажат,че любовта е съдбата да побеждаваш в себе си, онова което не искаш да бъдеш.
    И да бъдеш, онова велико човешко чувство,което побеждава в името на доброто!
    Сърдечни поздрави, Младен!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...