25 feb 2012, 1:54

Любов, окъпана във злато

1.4K 0 8

 

 

Прозя се слънцето. Чорлаво, надникна.

Преплетоха се пламъци с кичури.

Целуна утрото. И му намигна.

С лъч нежно му запали пура.

                  Блажéно се изтегна във небето,

                 съблече жар - пулсираща стихия.

                      А ехото разплиска до морето

                      любовен шепот - истинска магия.

Задъха се светúлото. От страсти.

И в ложе с облаци се гушна.

Греховен тътен. Укротéни ласки.

Разголена светкавица го люшна.

                        Разпрá небето.  До хастара.

                        Подряза и на слънцето лъчите.

                        И текна злато. Като хала.

                        Денят запъпли... към звездите.

 

(следва продължение...)

маги

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Рашева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ми хареса картината със светкавицата:
    "Разголена светкавица го люшна.
    Разпра небето. До хастара.
    Подряза и на слънцето лъчите..."
    Харесвам те, Маги!Грамотен поет си!
  • Пре.еийкф!
  • Много красиво! Поздрав!
  • Много красив и образен стих!!!!!!
    Как съм го пропуснала...
    Страхотен е, браво!!!
  • ех, че е хубаво...прелестно стихотворение, Маги..
    най-сърдечен поздрав за теб...

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...