Зад прозореца денят блести,
времето тече по своите закони
и отдавна вън градът не спи,
и облечен в зимните си дрехи ходи.
Зад прозореца далече ти
може би забравил си, че съществувам,
а надежда – дъжд от светлини,
радост и тъга в сърцето си откривам.
Но не може да ни раздели
зимата, снегът, студът и ветровете,
вярвам, че във твоите очи
слънцето трепти, топят се ледовете. ...