Любов от слънце по-красива
Любов от слънце по-красива
Зад прозореца денят блести,
времето тече по своите закони
и отдавна вън градът не спи,
и облечен в зимните си дрехи ходи.
Зад прозореца далече ти
може би забравил си, че съществувам,
а надежда – дъжд от светлини,
радост и тъга в сърцето си откривам.
Но не може да ни раздели
зимата, снегът, студът и ветровете,
вярвам, че във твоите очи
слънцето трепти, топят се ледовете.
Нека то със обич ме дари,
с красотата си неземна, златна, чудна,
ще ти пратя моите мечти
и една любов от слънце по-красива!
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska All rights reserved.
