15 jun 2006, 15:21

Любов отвъд

  Poesía
1.1K 0 3
Обичам да целувам устните ти заскрежени
и студена тръпка да пробягва през гърдите вледенени.
Треперещата ми ръка да гали косите ти, от лунна светлина огрени,
а ти във мене огън да разпалваш със ръцете си студени.
Да лежим под снежно одеяло
и да слушаме как гробището е заспало...
А после да се приберем у нас под замръзналия пясък,
ти вратата на ковчега да затвориш с трясък.
Искам в гробницата тясна да се любим...
Не се страхувам, дори душите си във адски огън да загубим!
Дори и там във ада искам да усещам твойто ледено дихание...
Обичам те завинаги, Мое Страдание!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© РАДА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...