Haoma (РАДА) Haoma (РАДА)
1 19
15 jun 2006, 15:21

Любов отвъд

  Poesía
1.1K 0 3
Обичам да целувам устните ти заскрежени
и студена тръпка да пробягва през гърдите вледенени.
Треперещата ми ръка да гали косите ти, от лунна светлина огрени,
а ти във мене огън да разпалваш със ръцете си студени.
Да лежим под снежно одеяло
и да слушаме как гробището е заспало...
А после да се приберем у нас под замръзналия пясък,
ти вратата на ковчега да затвориш с трясък.
Искам в гробницата тясна да се любим...
Не се страхувам, дори душите си във адски огън да загубим!
Дори и там във ада искам да усещам твойто ледено дихание...
Обичам те завинаги, Мое Страдание!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© РАДА Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0