Любов отвъд
Обичам да целувам устните ти заскрежени
и студена тръпка да пробягва през гърдите вледенени.
Треперещата ми ръка да гали косите ти, от лунна светлина огрени,
а ти във мене огън да разпалваш със ръцете си студени.
Да лежим под снежно одеяло
и да слушаме как гробището е заспало...
А после да се приберем у нас под замръзналия пясък,
ти вратата на ковчега да затвориш с трясък.
Искам в гробницата тясна да се любим...
Не се страхувам, дори душите си във адски огън да загубим!
Дори и там във ада искам да усещам твойто ледено дихание...
Обичам те завинаги, Мое Страдание!
и студена тръпка да пробягва през гърдите вледенени.
Треперещата ми ръка да гали косите ти, от лунна светлина огрени,
а ти във мене огън да разпалваш със ръцете си студени.
Да лежим под снежно одеяло
и да слушаме как гробището е заспало...
А после да се приберем у нас под замръзналия пясък,
ти вратата на ковчега да затвориш с трясък.
Искам в гробницата тясна да се любим...
Не се страхувам, дори душите си във адски огън да загубим!
Дори и там във ада искам да усещам твойто ледено дихание...
Обичам те завинаги, Мое Страдание!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© РАДА Всички права запазени
