Jun 15, 2006, 3:21 PM

Любов отвъд

  Poetry
1.1K 0 3
Обичам да целувам устните ти заскрежени
и студена тръпка да пробягва през гърдите вледенени.
Треперещата ми ръка да гали косите ти, от лунна светлина огрени,
а ти във мене огън да разпалваш със ръцете си студени.
Да лежим под снежно одеяло
и да слушаме как гробището е заспало...
А после да се приберем у нас под замръзналия пясък,
ти вратата на ковчега да затвориш с трясък.
Искам в гробницата тясна да се любим...
Не се страхувам, дори душите си във адски огън да загубим!
Дори и там във ада искам да усещам твойто ледено дихание...
Обичам те завинаги, Мое Страдание!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© РАДА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...